Току що прочетох една книга  и реших да представя накратко важните моменти в нея. Не смятам да ги свързвам е едно цяло, а да ги запиша като отделни фрагменти, които могат да послужат като теми за размисъл.

Авторката се казва Силия Лашли  и е работила десет години в мъжки затвор, а след това, заедно с ръководствата на много училища в Нова Зеландия,  провежда изследване ( The Good Man Project ) и разговаря с хиляди момчета, техните учители и родители, за да научи и сподели откритията си за тяхното израстване и за това как би било добре ние, възрастните, да подхождаме към тях, особено ако сме техни родители или близки.  Заглавието на книгата е: He’ll be OK: growing gorgeous boys into good men.

Едно важно понятие:

За да разберем добре книгата на Лашли, е добре да познаваме понятието “ритуал на преминаване” (rite of passage). То означава голяма и важна промяна в живота на човека, при която той променя своя обществен статус, излиза от една социална група и навлиза в друга, приема нова роля. Един от най-важните преходи в човешкия живот е навлизането в света на възрастните. В традиционните племенни култури този преход е бил придружен със специални ритуали, чрез които общността е подпомагала отделните си членове. В модерното общество няма специални ритуали, но хората продължават да преминават през същите основни житейски етапи и имат да имат нужда от подкрепа. За съжаление, обаче, модерните общества все още не са създали заместител на подкрепата, която са получавали някога подрастващите момчета и все повече момчета налучкват сами пътя си, но не всички успяват да се справят, а някои дори не оцеляват. Силия Лашли смята, че момчетата са доста по-уязвими от момичетата в юношеска възраст. Наблюденията на Лашли може да са предимно върху момчетата от Нова Зеландия, но и у нас повечето каращи с бясна скорост след употреба на алкохол са момчета, а от дванадесетте затвора в България, само един е женски. Време е да ги насочим към по-смислени и безопасни пътища, по които да минат, докато доказват на себе си и на другите, че са мъже. В своята книга Лашли метафорично представя този период като преминаване по мост. Момчетата тръгват от брега на детството и достигат до брега на мъжествеността.

 

Една важна разлика между мъжете и жените

Според Лашли, трябва да си даваме ясна сметка, че мъжете и жените са различни и е важно да разбираме, че една от основните разлики е следната: жените могат да мислят и говорят едновременно. Те научават какво мислят за определено нещо докато говорят за него. Започват от едно място и стигат до съвсем друго, което пък оставя мъжете с впечатлението, че жените постоянно си променят мнението и позицията, а те всъщност просто установяват какво мислят, докато говорят за него. Мъжете първо мислят, после говорят, а понякога между едното и другото има доста голяма пауза. Жените не могат да понесат тази празнота и се включват за да я запълнят, а с това пречат на мисловния процес на мъжете. Ако ние, жените, искаме да чуем какво мислят мъжете, трябва да им оставим време и пространство и да не бързаме да ги заливаме с порой от думи.

 

Какво можем да научим от мъжките и смесените училища

В Нова Зеландия има мъжки училища. Силия Лашли ги описва като свят, в който момчетата могат да изпитват чувство на принадлежност, да се усещат зачитани и да получават посланието, че да си момче е нещо приемливо и добро.

В тези училища можеш да научиш повече за същността на мъжествеността – че тя има нужда от връзки с миналото, които да указват пътища към бъдещето; от стремеж към успехи и майсторство, с които отдава почит на предците. Тя е свързана с лоялността, усилния труд и чувството, че принадлежиш към нещо по-голямо от себе си.

*

Силни страни на тези училища са разбирането на нещата, които са важни за момчетата и осигуряването на безопасна среда, в която те могат да изследват чувствата си. В тази среда момчетата се чувстват подкрепени в това да бъдат момчета.

*

В тези училища преподават доста мъже. Момчетата и мъжете общуват помежду си по начини, които са специфично мъжки. В тези училища момчетата имат повече възможности да общуват с мъже, без общуването да бъде затруднявано от намесата на жени.

*

Докато са на училище, не е нужно момчетата да се притесняват за външността си, защото наоколо няма момичета.

*

Между момчетата и момичетата има осезаеми разлики и те водят до различни образователни потребности. Ако някой иска да се увери в това, трябва да наблюдава как голяма група момчета се придвижва и настанява в училищната зала. Момчетата се наслаждават на това да бъдат себе си, можеш да усетиш тяхната жизнерадостност. Те нямат усещане за телата си и света наоколо – вървят с ризи, които са се измъкнали от панталоните, със смъкнати чорапи, шляпат с чехли и обувки. Ядат твърде често, а докато ядат и вървят, почти не са способни да правят нещо друго, особено пък бързо.

Времето е изключително важен елемент за тях. Важно е да имат време да стигнат до мястото, към което са се запътили. Не можеш да ги накараш да побързат. Ако се опиташ, енергията им се повишава и започват да се закачат със съучениците си. Вместо да им обясняват къде трябва да отидат, както често правят жените-учителки, мъжете-учители инстинктивно се разполагат около тях като овчарски кучета като задържат момчетата в определени граници и леко и бавно ги побутват към местата, които трябва да заемат.

Учителите трябва да се съобразяват и справят с телесността на момчетата, с нуждата им да се движат. Момчетата се концентрират трудно и за по-кратко време, и то най-вече върху неща, които са им интересни. Трудно им е да стоят на едно място и постоянно искат да се закачат. Ако искаме да научат нещо, трябва първо да се научат да се държат не толкова буйно и да се самоконтролират.

В изцяло момчешката среда на тези училища има пространство и възможност момчетата да се налудуват и да изкарат от себе си буйността си вместо да я подтискат, след което  да преминат към учене. Опитните им учители могат да ги направляват и да ги преведат от фаза на буйна жизнерадостност до фаза на тишина и размисъл.

*

За да управляват учениците си, мъжките училища използват доста ефективно възможностите, които предлага спортът. За много от момчетата спортът е важна част от тяхното порастване и превръщането им в мъже – заради състезателността и заради усещането за принадлежност към нещо по-голямо от самите себе си. Освен това, спортът им дава възможност да изграждат положителна връзка с тялото си и да изразходват енергията си по положителен начин. Младежите имат редовна нужда от повишаване на адреналина и ако не получат дозата си по правилния начин, ще я получат по неправилния.

Момчетата са игриви, а юношите често се движат напред-назад между детството и мъжествеността, към която неумолимо напредват. Атмосферата на мъжките училища подкрепя тази нужда като насърчава учениците, независимо от възрастта им, да играят.

*

Някои хора смятат, че учениците от мъжките училища по-трудно се научават да общуват с момичета, но Силия Лашли отбелязва, че не открива разлика между тях и връстниците им от смесените училища. И в едните, и в другите, момчетата споделят, че стават доста нервни в присъствието на привлекателни момичета и че понякога им е доста трудно да проследяват мисловния процес на момичетата.

Момчетата са особено чувствителни към критики и презрение от страна на момичетата и в първите години на гимназията, когато момчетата все още често сноват между детското поведение и това на млади възрастни, критиката или потенциалната критика от страна на момичета ги кара да бъдат по-сдържани. Те стават по-тихи, по-трудно се решават да говорят от страх да не ги помислят за глупави. Това означава, че много по-рядко се решават да вземат думата по време на учебни часове.

Изглежда, че когато говорим за социализиране между момчетата и момичетата в училище, става въпрос за това момчетата да научат какви са очакванията на момичетата за приемливо момчешко поведение. Когато някои казват, че момчетата от смесените училища съзряват по-рано, те имат предвид, че тези момчета по-рано научават какво очакват от тях момичетата.

*

Времето е изключително важно за момчетата. Те се нуждаят от време за да мислят, да обработват нови емоции, да вземат решения за бъдещето. Имат нужда просто за да бъдат, да се движат известно време между детството и мъжествеността, да осмислят факта, че напускат завинаги детството. Мъжките училища им дават повече време и възможността да се придвижват със своята собствена скорост, а докато трае този процес, им предоставят положителни примери за мъжественост.

 

Да погледнем в момчешкия свят

Силия Лашли обръща внимание на три особености: момчешкия прагматизъм, момчешката интуиция и желанието да живееш за мига.

Момчетата в юношеска възраст не умеят и / или не желаят да планират и да организират по-добре живота си. Те казват, че не правят планове, защото плановете винаги се провалят. Силия Лашли смята, че този фатализъм се дължи на факта, че те все още нямат усещането за контрол над живота си.

Момчетата отлагат подготвянето на домашните си за последния възможен момент. В същото време не искат да им дават задача със срок за следващия ден и казват, че имат нужда от повече време за да помислят върху нея. Според техните учители, по време на цялата учебна година момчетата не работят с повече от 5% от потенциала си (образно казано), докато момичетата работят с 90% от потенциала си.

Силия Лашли предполага, че инертността на момчетата може да се дължи на това, че училищата не им предлагат достатъчно задълбочени и предизвикателни задачи, които в техните очи да заслужават по-сериозно ангажиране. Вероятно проблемът е в това, че сме раздробили образованието на поредици от малки не особено значими стъпки, докато момчетата се нуждаят от по-малко, но много по-големи стъпки.

Ние, жените, се движим кръгообразно, като постоянно разширяваме кръга и обхващаме повече неща в него. Мъжете се движат по права линия и докато работят по едно нещо, се фокусират върху него и игнорират всичко останало. Те решават, че е време да работят по някоя задача това, когато преценят, че времето е дошло – когато крайният срок е съвсем наблизо.

*

Фатализмът на момчетата в тази възраст се дължи на усещането им, че все още нямат контрол над живота си, че все още не са наясно със своето място в света. Те преценяват какво иска от тях конкретен възрастен, в какъв срок, какви ще бъдат последствията ако не се подчинят и продължават да тестват и да играят своите игри на късмета. Това е техният начин да направят света по-управляем (и по-интересен) в този период, в който вярват, че действията им нямат особено значение, независимо от това какво им казват другите. Единственото, което има значение за тях е случващото се в момента.

Момчетата не могат да си представят нещата отвъд настоящия момент и когато са в момент на отчаяние, те са като в капан и не могат да видят начин, по който да се измъкнат от него. Точно в такива моменти да живееш за мига може да се окаже фатално. Когато Силия разговаря с тях по тези въпроси, момчетата казват, че е нужно някой да им напомня, че ще има още много други моменти.

Една от причините да живеят за мига е страхът от провал. Много често момчетата не смеят да опитат нещо само от страх да не се провалят, особено ако се налага да се конкурират с момичета. Те постоянно преценяват възможността да се изложат и се отказват при най-малкия шанс това да се случи.

*

При разговорите си с момчета, Силия Лашли остава с впечатлението, че момчетата чувстват, че светът е устроен в техен ущърб – учителите смятат момичетата за по-добри ученици, защото са по-подредени, обръщат повече внимание на детайлите, а външният свят ги предпочита пред момчетата. Лашли смята, че границата между убеждението, че момичетата учат по различен начин и убеждението, че учат по-добре е много тънка.

*

Страхът от провал, желанието да живеят за мига и нежеланието да правят планове са тясно свързани. Момчетата рядко са сигурни в това какво биха искали да работят. Те казват, че искат да имат повече отворени възможности и избягват да конкретизират мечтите си от страх да не се провалят. Те не са достатъчно зрели за да се справят с чувството за провал. Някои мъже смятат, че едва когато мъжът навлезе в 30те си години, той развива желанието и умението да се справи с възможността да се провали.

*

Момчетата в юношеска възраст са много по-уязвими от момичетата, въпреки че външно изглеждат силни физически. Те по-дълго време запазват детската си наивност, поведението им зависи по-силно от влиянието на връстниците им, а желанието им да живеят за мига и нежеланието им да планират, се случват точно по време, в което мъжките хормони бушуват.

В този период за тях съществува едно приемливо за показване чувство – гневът. Ето защо всяко друго отрицателно чувство се трансформира в гняв, а гневът определя действията им. Когато ги питат как се справят с гнева, момчетата отговарят – “Удрям нещо … или някого”. Те ясно заявяват, че им е нужно време да се справят и че нищо друго не може да им помогне и процесът не може да се ускори. Това, което им помага е да се отделят от чувството – така то намалява силата си и накрая си отива. Убедени са, че разговорите като цяло не помагат и че рядко изпитват нужда да говорят за чувствата си. За разлика от момичетата, момчетата не преработват чувствата си, докато говорят за тях. Обикновено говорят за чувствата си едва след като са ги преработили (но само понякога).

Много жени смятат, че мъжете имат същия инстинкт да плачат, както и жените, но се научават да го подтискат заради очакванията на обществото. След като разговаря с хиляди момчета, Силия Лашли вече не е толкова сигурна в това. Момчетата казват, че са спрели да плачат, когато са осъзнали, че вече не могат да привличат внимание по този начин.

*

Един от най-важните елементи в света на момчетата е лоялността. За тях лоялността е да бъдеш до приятеля си в момент на опасност. Дали лоялността е това, което кара момчето да натиска педала на газта, насърчавано от приятелите си, които се возят в колата и така отнема своя или техния живот?

Влиянието на връстниците е много силно, а приятелите му са най-важните хора в живота му – по-важни дори и от приятелката му. Много момчета смятат, че винаги могат да си намерят приятелка, но не винаги можеш да намериш добри приятели. Освен това е нужно много планиране и усилия за да отговориш на очакванията й.

*

Макар че приятелите им са най-важните, момчетата признават, че не могат да говорят с тях за важни неща, тъй като се страхуват, че те няма да ги опазят в тайна и скоро цялото училище ще узнае. (Лоялността в техните представи не включва опазването на тайна). С приятелите си могат да говорят само за едно чувство – приемливото чувство на гняв. Другите чувства, обаче, ще таят в себе си.  Могат да говорят с някое момиче – защото то ще мълчи и няма да каже на никого. Това, момиче, обаче, не е интимна приятелка.

*

Силия Лашли нарича въздействието на връстниците “хоризонтално учене”. То протича най-вече в наблюдаване и интуитивна преценка какво се счита за приемливо и какво не. Това е особено силно при 14 годишните момчета, за които всички останали извън тяхната група не заслужават уважение, но се случва и с по-големите момчета, които са склонни да се вслушат в съвети от възрастни, но ги филтрират през нагласите на своите приятели.

Лашли смята, че потенциалът на това “хоризонтално учене” трябва да бъде използван за да предаваме на момчетата важна информация по неговите канали.

*

Тя смята, че е важно възрастните да не забравят, че този период няма да трае вечно. За да се чувстват спокойни, те трябва да опознаят процеса и да му се доверят.

 

Мостът на юношеството – от 13 до 18

Така Силия Лашли нарича прехода от детството до мъжествеността. Най-важното, което трябва да се случи през този период е майките да слязат от моста, а бащите да се качат. Не винаги, обаче, в живота на момчетата има бащи. По-нататък предлага някои съвети към самотните майки (тя самата е отгледала две деца като самотна майка).

*

Изключително важно е майките да позволят на момчетата си да поемат пътя към израстването и да си наложат да не ги придружават, а само да наблюдават отстрани.

*

Момчетата се нуждаят от ясни граници – те искат да знаят кой иска нещо от тях, какво иска конкретно, какво ще се случи ако не го направят. Те обичат нещата да са прости и ясни и са изключително прагматични в преценките си дали да направят нещо или не.

*

В началото на този период момчетата не са съвсем наясно защо училището налага някои правила, какво точно се иска от тях. Те постоянно обръщат всичко на игра, закачат се с другите момчета, имат нужда да се движат. В Нова Зеландия дори създават специален стол за класни стаи, който е проектиран, вземайки предвид нуждата на момчетата да се движат. Силия Лашли казва, че образно казано, класната стая за момчета в този период трябва да представлява голямо празно пространство. Ако в тази стая учат момичета, обаче, трябва да има различни пътеки, които да водят извън стаята, защото в тази възраст момичетата постоянно имат планове, които често променят, а мотивацията им за учене се определя от плана, който имат в момента. Момчетата не искат да бъдат поставяни на пътеки и биха скочили извън тях. Те имат нужда да тичат и да играят.

 

Момчето на 13-14 години (първа година в гимназия в Нова Зеландия)

То влиза в гимназията с вдигната глава и наблюдава завършващите ученици. Важно е в този момент да му обърнем специално внимание на това, че след няколко години той ще бъде на тяхното място. Важно е да го направим сега, в първите няколко седмици, защото съвсем скоро то ще сведе поглед и дълго време няма да го вдигне. Ако го направим, има голям шанс това да се окаже реалност и момчето наистина да завърши училище.

*

Според Силия Лашли е много важно момчетата да изкарат пълния курс на обучение в гимназията. Това им дава повече време, а момчетата се нуждаят от време за да пораснат – да си изяснят кои са, какво искат, да намерят мястото си в света, който ги очаква. Училището им дава повече стабилност отколкото биха имали ако напуснат по-рано.

*

Когато момчето започва гимназия, животът му е съвсем прост. То иска да знае 4 неща: Какво трябва да свърша? В какъв срок? Кой го изисква? Какво ще стане ако не го направя? Той не иска дълги подробни обяснения за каквото и да е – нито защо го карат да направи това, нито защо му налагате наказание.

Единственото което иска е справедливост – ако го накажете за нещо, за същото провинение, ще трябва да наложите същото наказание и на неговия съученик. Той не иска обяснението ви, че съученикът идва от проблемно семейство и се налага да бъдете по-снизходителни.

Момчето на тази възраст се интересува само от две неща: да играе и да учи, и по възможност двете да се случват едновременно.

Момчето се нуждае от ясни и видими граници – да знае какво се иска от него, кой го иска, в какъв срок, какво ще се случи ако не го изпълни. Само тези граници му позволяват да се отпусне и да учи. Ако не вижда границите, ще тръгне да ги търси, а ако не ги открие, ще продължи нататък, и тогава и той и вие сте в беда.

Момчето трябва постоянно да има усещането, че ви е грижа за него и че следите дали спазва границите. Отново и отново трябва да изисквате и отстоявате ясни стандарти на поведение и да има осезаеми последствия ако не отговаря на изискванията ви. През тази година трябва да му докажете, че сте сериозни.

 

Момчето на 14-15

Тук започва истинското пътуване. Сега той смята, че родителите му не знаят нищо и че всяко нещо, което му казват възрастните цели да му развали удоволствието и да му попречи да се забавлява. Той става постоянно сърдит и ще бъде такъв още дълго време. Тестостеронът му се покачва и сега всичко, което го интересува ще бъде свързано с телесните функции. Започва да отговаря ръмжейки и едносрично.

*

Сега е висок три метра и напълно неуязвим. Всеки възрастен (а и всеки от големите ученици) е загубеняк, смотаняк, зубър или маниак на тема контрол. Нищо което му казвате не може да го заинтересува и в момента единствената информация, която поема доброволно е тази, която идва от връстниците му. Ако ли пък му кажете нещо, което знае, че не е вярно или може да докаже, че не е вярно, през целия започващ сега период ще смята, че всяко нещо което казвате е глупост и няма да ви има доверие.

*

Няма смисъл да му говорите за времето, когато ще бъде на 35 или дори 20 години, тъй като това е нещо твърде голямо за да побере в ума си. Единственото нещо което го интересува е настоящето и как да се забавлява в момента. Това е най-опасната година, в която той е в най-голям риск и поставя в най-голям риск други хора.

*

В този момент от живота му единственото, което си струва да правите е да му давате достоверна информация, да се конфронтирате директно с неговото убеждение, че знае всичко като му напомняте внимателно, че не е така.

Най-доброто, което можете да направите е да не се опитвате да му предлагате информация, която не е поискал, но в случаите, когато той идва при вас с информация, за която е убеден, че е вярна, защото подкрепя тезите му, да се включите в разговора. Кажете му това, което вие смятате за вярно и не отстъпвайте, въпреки че той ще се ядоса, защото вярва, че вашите възгледи се основават единствено на желанието да му развалите удоволствието.

Имайте предвид, че ако влизате в спор с него, шансът да изгубите е голям, тъй като той умее да спори добре, когато целта му е да докаже позицията си. Той ще се фокусира върху това, което обслужва тезата му и ще отхвърли всичко останало. Един съвет: не търсете поводи да спорите с него, но ако се появи повод, участвайте в разговора.

Момчетата на тази възраст искат да влезем в тяхната територия и да обясним начина, по който виждаме света, но само когато ни поканят, а те ни канят като се конфронтират. Те ни изпитват и ние трябва да демонстрираме смелост, морална смелост, да се срещнем с тях там, където са ни помолили.

*

Той усеща, че силата му расте; мисли, че всичко му е ясно; смята се за господар на съдбата си. Ако го оставите без контрол, той ще премине границата и ще излезе в света, за който всъщност не е готов.

Възрастните трябва да са наясно, че макар да започва да изглежда като възрастен, той все още е само момче, и че когато създава впечатление, че проявява здрав разум, това е само илюзия. В този момент родители и учители трябва да си подадат ръце и да го държат далече от определените граници, а това всъщност е нещото, което той иска да направите. Той може да се държи войнствено и да се хвърля към тях, но интуитивно знае своите ограничения и иска да го пазите. Това, обаче, той няма да ви каже и не може да ви каже. На някакво ниво той знае, че чрез поставянето на граници, вие го пазите и това е за него доказателството, че го обичате.

*

В този период границите трябва да се подсилят, а нарушенията да бъдат наказвани бързо. Той ще вложи много енергия за да спори и да доказва, че не трябва да бъде държан отговорен за поведението си. Не му давайте много пространство да го прави.

*

Ако сте учител и се опитвате да изградите добри взаимоотношения с учениците си на тази възраст, не си струва. Ако се получи, добре дошло, но не хабете време и сили да се мъчите да го постигнете. Просто им преподавайте. Представете си, че започвате тази учебна година и с 3500 семена, които ще посеете в умовете им. Ако едно от тях покълне, можете да се поздравите с голям успех.

*

Момчето на тази възраст иска нещата да бъдат прости. Няма смисъл да се опитвате да му обяснявате подробно последствията от неговото поведение. Единственото което можете да направите е да чакате да премине през този етап за колкото време му е нужно и да го държите “в кошарата”. Ще се налага да го принуждавате като го лишавате от нещата, които най-много обича.

*

Ще се наложи да водите партизанска война и би било най-добре ако се съюзите с учителите и с родителите на приятелите му.

*

В днешно време, в тази възраст даваме на много от момчетата свободата да правят каквото си искат, защото мислим, че са пораснали, но те не са, а освен това са опасни – за другите, но най-вече за себе си. В този момент е важно да сме наясно колко е важно да пазим усърдно границите и че той самият интуитивно иска точно това от нас.

 

Момчето на 15-16

Лека-полека ще започне да се мярка образът на младия мъж. Едно предупреждение към майките: когато чуете първото изречение, което се състои от цели 5 думи, не  поглеждайте сина си с въодушевление, иначе няма скоро да чуете такова отново.

Тази година животът е станал малко по-сериозен и от време на време момчето живее с идеята, че е вече мъж, но има много време за игра и се появяват периоди, в които той с ентусиазъм се връща към това да бъде момче.

Продължавайте да пазите границите все толкова усърдно. Сега те не са нужни за да го пазят, а за да му вдъхват увереност. Ако спрете, той ще се изплаши и ще се почувства принуден да върви все напред по пътя към мъжествеността, а той все още има нужда да играе. А някои момчета могат да продължат на моменти да се хвърлят и да се опитват да прекрачват границата.

 

Момчето на 16-17

Сега вече можете да спрете тока, който тече по оградата. Съзряването вече е в ход. Здравият разум се завръща. Момчето все още ще се движи напред-назад между детството и мъжествеността. Понякога ще сяда на оградата за да види какво има отвъд, но ще слиза от нея за да продължи да играе.

 

Момчето на 17-18 (последната учебна година в Нова Зеландия)

Когато влезе в училище и вдигне очи отново, ще забележи, че няма по-големи от него и ще си каже: “Май е време да направя нещо.” Най-после всичко в ума му е на мястото си и пред вас стои един мъдър млад човек, от когото можете да научите нещо.

Сега вече можете да замените бодливата тел с обикновена дъсчена ограда, на която има няколко ясно видими изхода. През тази учебна година той ще изучава различните изходи без да бърза с решението през кой от тях да мине. На момчетата на тази възраст трябва им се даде силно чувство за контрол над живота си. Училищните правила трябва да са по-малко строги, за да отговорят на нуждата от независимост. Не бива да забравяме, че много от тези момчета вече работят и функционират като отговорни възрастни.

Разбира се, има момчета, които не се вместват в тези стереотипи, но момчетата са си момчета и по пътя на всяко от тях има ясно видими жалони.

 

Външните сили – алкохол, наркотици, спорт, момичета

Важен елемент от мъжествеността е нуждата да принадлежиш към нещо по-голямо от самия теб и да бъдеш свързан с общото благо. Това означава, че момчетата имат склонността да се възприемат като част от нещо цяло отколкото като индивиди. В юношеския период ако пред момчетата няма видимо общо благо, те тръгват да го търсят и може да вземат лоши решения за това към кого и към какво да бъдат лоялни.

Момичетата нямат нужда от тези неща. Те са по-фокусирани върху своята индивидуалност.

*

Силия Лашли очертава няколко етапа в “алкохолната кариера” на момчетата. На 14 години много от тях минават през фазата да пият до повръщане за да докажат на приятелите си и на по-големите си братя, че вече са пораснали. На 15-16 пиенето служи за забавление, за да си в компания с приятели, за да събереш смелост да говориш с момичетата. След като излязат от фазата, в която пият до повръщане, алкохолът вече няма за момчетата връзка с мъжествеността. Една от функциите му е да служи за разтоварване от стреса.

*

Наркотиците са лесно достъпни за момчетата във всички училища. Те се движат в социална среда, в която наблюдават хора, които използват парти наркотици. Момчетата виждат двойните стандарти на възрастните по отношение на наркотиците и алкохола.

Момчетата, които спортуват избягват употребата на наркотици по прагматични съображения – защото дни наред ще вреди на тренировките им. Силия Лашли смята, че ако училищата ангажират учениците в спортни и други смислени за тях занимания, е голям шансът да ги предпазят от употреба на наркотици. Важно е младите хора да имат причина да откажат да приемат наркотици, когато им бъдат предложени. Още по-важно е младежите да имат мечти и да свързват мечтите си с нуждата от въздържание от наркотици.

*

Спортът е много важна част от пътя към възмъжаването, заради състезателната му същност и заради чувството за принадлежност, което създава у момчетата. Чрез спорта те поддържат положителна връзка с телата си и изразходват огромните количества енергия. За някои момчета това е единственият начин да се задържат в училище и единственото нещо, което придава структура и баланс на живота им.

*

Ако животът на едно момче е в пълен хаос, но то се задържи в спортен отбор, където има отговорности и цели, то е много по-стабилно и устойчиво. Спортът насочва вниманието на му навън, като за начало му дава извинение, с което да игнорира случващото се докато не започне да го разбира; дава му времето, от което се нуждае за да осмисли напълно проблемите си.

*

Момчетата се държат така, сякаш постоянно се страхуват да не би приятелите им или други момчета да ги обвинят в хомосексуалност. Ето защо те постоянно търсят начини да докажат своята мъжественост. Един от начините е постоянно да преследват момичета на своята възраст, на което посвещават много време и енергия.

Те смятат, че момичетата са тези, които ръководят връзката. Момчетата се стараят да им казват това, което си мислят, че момичетата искат да чуят и се надяват да е правилното нещо. Силия Лашли е впечатлена от това в каква степен момчетата са убедени, че тези, които определят правилата са жените – и в техния собствен свят, и въобще в обществото.

Лашли не иска да покаже, че момчетата, с които е разговаряла представят всички свои връзки с момичета и жени като отрицателни преживявания, но счита, че голяма част от момчетата влагат много енергия за да умилостивяват момичетата и жените в живота си за да бъде светът им по-лесно управляем.

*

Момчетата казват, че възприемат всички момичета на своята възраст като потенциални сексуални завоевания, но  в същото време почти всички, с които разговаря Лашли споменават, че имат близки приятелки, с които не са в романтична връзка. Това се случва, когато момичето каже “не”, защото момичетата са тези, които определят параметрите на връзката.

*

Момчетата, които учат в мъжки училища споделят, че липсата на момичета в училище прави ненужна грижата за външния им вид в училище и намалява напрежението. Те често споменават, че не искат да изглеждат глупаво пред момичетата и по тази причина много от тях мълчат в присъствието на момичета. Момчетата на възраст 11-13 казват, че биха били много по-малко склонни да участват в дискусии в учебните часове в присъствието на момичета и че биха се държали по-кротко и сдържано.

*

Момчетата смятат, че не само момичетата на тяхната възраст, но и възрастните жени имат власт над тях. Те редовно споделят, че е нужно да умилостивяват своите учителки за неща, които учителите-мъже изобщо не биха възприели като проблем, че жените считат дреболиите за голям проблем и изискват тези неща да се обсъждат. Когато говорят с майките си, момчетата спестяват много неща (за което ще стане дума по-късно).

 

Прагматизмът на момчетата ( и на мъжете)

Момчетата сякаш имат в умовете си везни, на които претеглят от едната страна усилията, а от другата това, което могат да спечелят чрез тези усилия.

Силия Лашли смята, че предизвикателството пред майките е да открият начин да използват тази прагматичност за да подкрепят развитието на момчетата вместо да се опитват да превърнат синовете си в нещо, което те не са.

*

Ние, възрастните, обичаме да казваме на юношите какво трябва да правят за да бъдат щастливи и пълноценни, когато станат на 30-40 години. Те мислят за това как да се забавляват в събота и че имат тренировка във вторник (период от 3 дни) и им е трудно да си представят живота си след гимназия, камо ли като станат на 30.

*

Ние трябва да влезем в техния свят и тяхното време, вместо да се опитваме да ги вкараме в нашите.

*

Повечето момчета ще започнат да работят по определена задача тогава, когато смятат, че е дошло време и по никакъв начин не могат да бъдат подмамени да го направят по-рано. И обикновено ще се захванат с тази работа само ако нямат нещо по-интересно за вършене.

*

Всички момчета, с които разговаря Лашли, без значение дали имат голям академичен потенциал и дали са добри ученици, са убедени, че трябва да пишат домашните си вечерта преди крайния срок.

Едва когато достигнат последната година в гимназията, момчетата започват да планират и да учат по-системно. Това се дължи на прагматизма им – вече се вижда краят на гимназиалното им образование и осъзнават, че няма за кога да отлагат, защото сега не учат за да угодят на родителите и учителите си, а защото самите те са хората, които трябва да се погрижат за себе си. Нещата опират до това, че вече имат вътрешна мотивация.

*

Когато и САМО когато едно момче знае, че е единственият човек, от когото зависи свършването на някаква работа, когато съумее да свърже действието / бездействието с последствията, едва тогава ще започне да взема добри решения за себе си.

*

Момчетата предпочитат да не разговарят по темите за секса с бащите си или партньорите на майките си. Това отново се дължи на тяхната прагматичност – не биха искали да се информират от хората, които правят секс с майките им.

*

Прагматичната перспектива на момчетата има доста тесен фокус и обхваща самите тях; прагматичната перспектива на зрелите мъже е по-широка и включва възможността да свършат нещо за другите: за тези, за които ги е грижа и за тези, за които се чувстват социално отговорни. НО ако не виждат причина да свършат нещо, няма да го свършат, без значение колко ще ги убеждавате или притискате.

*

Някои жени смятат, че е съвсем в реда на нещата мъжете да се съобразят с техния график вместо със своя, тъй като са убедени, че жените са “по-наясно с нещата”, “по-организирани”, “могат да вършат няколко неща едновременно и да предвиждат възможни проблеми”.

*

Ако един мъж е поел ангажимент да свърши някаква работа, жената би могла да го остави да я свърши когато той намери за добре и да отговаря за последствията ако не я свърши навреме. Някои жени се притесняват, че мъжът няма да свърши работата навреме и след като му напомнят многократно, я свършват сами. Понякога мъжете очакват точно това от жените – понеже са прагматични.

 

Интуиция и мъдрост – скритите дарби

Мъжете имат интуиция? Да. Много рядко я използват? Не. Всъщност те я използват много ефективно в ежедневието си. За жените, обаче, е трудно да разпознаят мъжката интуиция – добре развито умение, което мъжете използват постоянно без да осъзнават какво точно правят.

*

Момчетата постоянно използват обидни думи, които означават “гей”. Те се обръщат така към приятелите си. Казват, че използват тези думи, тъй като това е най-лошото нещо, което може да бъде едно момче. На въпроса защо никога не казват нищо мило и хубаво на приятелите си, те отговарят, че това би било “педерастко”.

*

За момчетата е съвсем нормално да си говорят грубо. На въпроса кога разбират, че са отишли твърде далеч, едно момче отговаря: “Когато има кръв”. Друго го удря и казва, че не е вярно. Обяснява, че разбира, че е прекалил, когато приятелят му вместо да му отговори с нещо грубо, замълчава. Или се отдалечава. Или пък цветът кожата около шията му се променя.

*

Момчето започва да развива интуицията, която винаги е имало, на около 14 години. Нужно му е да разбере как да се държи сред връстниците си, какво означава да бъдеш мъж. Спира да приема информация от възрастните. Голямото предизвикателство сега е фактът, че всичко се променя постоянно. Ако една дума е била “яка” доскоро, сега вече се оказва “зубърска” или обратно. Тече постоянен поток от информация. Ето защо на тази възраст момчетата говорят най-често с по една сричка и рядко казват нещо по-дълго от “Какво има за обяд?”.

*

Мъжките училища създават безопасна среда, в която момчетата, без значение на каква възраст, играят постоянно. В междучасията постоянно се играе; игрите започват спонтанно, без да се уточняват правила, да се уточняват отбори, да се очертават граници. Тези неща се случват спонтанно, в хода на играта и очевидно по съвсем различен начин от този, който биха използвали момичетата.

*

80% от комуникацията на мъжете е невербална и ако общуват с други мъже, този процент нараства до 90%. За разлика от жените, те не разговарят, освен ако нямат нещо за казване.

*

Мъжете имат силна интуиция и я използват като средство за общуване. Предизвикателството пред жените е да разпознаят, че такова общуване се случва дори когато мъжете не разговарят, да му се доверят и да не настояват всичко да бъде обсъждано открито.

*

Силия Лашли пише, че би се опитала да общува с тази интуиция на момчето отколкото с неговата агресивност, че би общувала с това, което стои зад намръщеното лице. Например, една майка може да каже: “Но ние и двамата знаем, че това не е ОК, нали?”. Не бива да очаква, че синът й ще я прегърне и ще каже: “Да, мамо!”, но може да бъде сигурна, че е била чута.

*

Момчетата на 17 години не са се превърнали напълно в мъже; все още в сърцето си са момчета и продължават да се възползват от всяка възможност да играят, да погодят номер на някой съученик или да вкарат хумор във всякакви ситуации. Тези, момчета, обаче, вече са на път да излязат от юношеството си, имат силно усещане за света около себе си и каква може да бъде тяхната роля в него, които вече имат и способността, и желанието да изразяват вижданията си по различни въпроси.

*

След като завършат училище има голяма вероятност в началото да направят крачка назад. Могат да се превърнат в пълни глупаци, чиято единствена цел е да се напият или да получат секс. (Тук Силия Лашли се позовава на наблюденията си върху първокурсници в университета). Нормално е при тази внезапна и пълна свобода да се върнат малко назад.

*

Лашли отново се връща към темата за гнева – за това, че при момчетата всяко негативно чувство изглежда да се трансформира в гняв – най-приемливата емоция за момчетата. Тя поставя въпроса дали момчетата получават посланието, че гневът е единственото приемливо за тях чувство или пък те самите превръщат всяко негативно чувство в гняв за да се справят по-лесно с него.

*

Лашли смята, че момчетата са доста по-близко до смъртта от другите хора и че в днешно време те са много по-близко до смъртта отколкото са били момчетата от нейното поколение.

*

Момчетата, които са преживели смърт на близък човек споделят, че е нужно време за да се справят с преживяването, че разговорите не помагат и че преживяното не може да изчезне напълно и се превръща в част от тях самите. Физическият контакт (например да ударят нещо, да подхвърлят нещо) е част от начина да се справят; колкото по-силен, толкова по-добре.

*

Лашли смята, че не е добра идея в учебната програма да се предвиждат специални часове, в които да се работи с момчетата за да бъдат предпазени, тъй като това би убило начинанието. По-скоро трябва да се използва всяка спонтанно възникнала възможност. Тя отново споменава за нуждата на момчетата да се напомня, че настоящият труден момент не е единственият момент, че ще има още много моменти, че е важно да се намери начин да се разговаря с момчетата – по-скоро да им се дава възможност да бъдат изслушвани. Нужно е да имаме смелостта да ги питаме, след което да ги изслушваме и да научаваме повече за това какъв изглежда светът през техните очи.

 

Какво трябва да направят майките: спрете да приготвяте закуската му

Майките, особено белите майки от средната класа, са прекалено въвлечени в живота на синовете си.

*

Жените трябва да приемат, че някои неща са мъжка работа и да не притискат мъжете и синовете си с постоянни въпроси. Момчетата и мъжете трябва да намерят куража да кажат на жените, че някои неща не са тяхна работа.

*

Предизвикателството за бащите е да се появят и да бъдат ясно видими в края на моста, по който момчетата им трябва да преминат. Предизвикателството за майките е да се отстранят от моста и да оставят синовете си да преминат по него със своята собствена скорост и в компанията на мъже.

*

Силия Лашли наблюдава работата на мъжете-учители и в много случаи си казва, че би се справила по-добре от тях, че би обяснявала по-ясно, че би била по-справедлива, по-нежна и пр. Счита, че като майка се е намесвала прекалено често и е пречела на училището да помага на сина й да порасне. По-късно тя осъзнава, че не е права и разказва следната история:

Влязох в директорския кабинет без да осъзнавам, че там е едно шестнадесетгодишно момче. Бързо усетих, че там се случва нещо. Над главата на момчето беше надвиснал черен облак: то беше един очевидно гневен млад мъж. Директорът седеше зад бюрото си и си вършеше някаква работа. Не знаех какво да направя за да поразведря ситуацията и казах: “Май имаме някакъв проблем, а?”. Момчето изгрухтя към мен и после отново заби поглед в земята. Директорът стана, заобиколи бюрото си и тръгна към момчето. Момчето беше много ядосано. Директорът вървеше към него с протегната ръка, която изглежда беше насочена към изкривената му яка. Работила съм в затвор и съм наблюдавала какво се случва, когато докоснеш ядосан човек – обикновено получаваш удар в лицето. Стоях там и наблюдавах от позицията на жена, която притежава върховно познание; мислех си: “Става интересно. Като докосне момчето, ще последва силна реакция. За какво му е да оправя яката на момчето точно в такъв момент? Какво значение има дали е изкривена?”

Придвижвайки се към момчето с протегната ръка, и докато аз се поздравявах вътрешно, че съм по-наясно с нещата, директорът каза: “Да, той има проблем. Откраднал е телефон – той знае, че го е откраднал, знае, че аз знам, че го е откраднал и скоро ще ми разкаже за това.” Точно след като каза това, той оправи яката на момчето. След това отпусна ръка на рамото му с думите: “Но ние ще се справим с това.” Момчето не го удари. То изчака около 10 секунди, поемайки усещането за ръката на възрастния мъж върху рамото си, за да възстанови своята гордост, след което отдръпна рамото си от ръката. Но за тези няколко секунди, момчето получи от мъжа следното послание: че това, което е направило не е ок, но че то самото е ок, че има начин да се излезе от тази ситуация и че то ще излезе от нея невредимо. Това беше забележителна ситуация на умело общуване между мъж и момче и не вярвам, че на земята има жена, която би могла да предаде това послание по-ефективно. Ето как се случват нещата, когато оставим мъжете да си свършат мъжките работи.

Силия Лашли вярва, че между мъжете и жените има осезаеми разлики и че има моменти, в които трябва да бъдат признати и да им се даде възможност да се проявят.

*

Когато Силия пита момчетата какво да предаде на майките им от тяхно име, те казват: “Да се отпуснат.” “Знаем, че майките ни са винаги насреща и ако има нещо сериозно, ще се обърнем към тях, но те трябва да спрат да се притесняват за дреболии.” Момчетата смятат, че основната разлика между мъжете и жените е в това, че жените се безпокоят за дреболии – в какъв цвят е боядисана стаята, какъв цвят е лакът им, кой какво казал за еди-какво си.

*

“Майка ми иска да знае всичко. Кажеш ли й нещо и тя започва да задава стотици въпроси. По-лесно е човек да си мълчи.”

Силия Лашли смята, че тези разпити карат момчетата да се отдръпват по-надалеч отколкото иначе биха се отдръпнали – заради това, че жените настъпват все повече и продължават да задават въпроси дълго след като е трябвало да спрат.

*

Тя смята, че майките трябва да помогнат на момчетата да развиват интуицията си като мислят за нея като за мускул, който трябва да бъде трениран. Съветва ги да използват “Аз” изречения: “Не ми харесва / страхувам се …  когато ти … “ Да оставят интуицията на момчетата да се задейства и да проумеят сами; да не им обясняват. Да помнят, че момчетата не се нуждаят от лекции, а от напомняне.

Момчетата постоянно тестват своята интуиция на подсъзнателно ниво – питат се дали това, което са почувствали или видели е истина, дали наистина трябва да се притесняват. Ролята на майките не е да извадят тези чувства навън и да ги назоват; ролята на майките е да назовават своите чувства, така че момчетата да могат да си изяснят къде се намират спрямо тях. Майките са изключително важни за момчетата. Момчетата искат майките им да са спокойни, че синовете им знаят, че могат да се обърнат към тях и да се отдръпнат малко за да им оставят пространство, в което да дишат и да мислят.

*

Когато майките се отдръпват, трябва да помнят (и това ще ги крепи в трудните моменти), че всяко късче информация, което са вложили в умовете на своите момчета преди да навършат 13 години е там и ще изплува отново.  

Да, момчето заминава за известно време, но то ще се върне. То знае, че сте негова майка, знае, че го очаквате. Доверете се на процеса, на интуицията си и на интуицията на сина си.

*

Момчетата трябва да се научат да осъзнават връзката между своите  избори и последствията от тях. За майките е трудно да оставят синовете си да изпитат последствията от собствените си действия, тъй като осъзнават колко големи биха могли да бъдат те. Така доста често всъщност пречат на синовете си, защото непрекъснато се намесват в процеса на осъзнаване.

Силия Лашли съветва да се започне с нещо малко, което няма да има опасни последствия – например майките да спрат да приготвят закуската на синовете си.

Майките трябва да спрат да се месят в решенията на училищата. Ако в училището е забранено да се ползват телефони и учителят задържи телефона на сина ви за няколко дни, не се обаждайте да настоявате да го върне незабавно. Иначе по този начин учите сина си на това, че е малкото сладко момченце на мама и с нейната благословия може да демонстрира неуважение спрямо всеки възрастен и че тя винаги ще го подкрепя в това.

Когато майките обвиват синовете си в памук за да ги предпазят от целия свят, те всъщност извиняват отвратителното им поведение и ги насърчават да бъдат егоцентрични личности, които винаги ще се затрудняват да поемат отговорност за собствените си действия.

*

Как момчетата да се научат да виждат връзката между своите действия и последствията от тях? Как да се научат да вземат добри решения и да носят отговорност? Силия Лашли смята, че трябва да се започне с нещо малко и безопасно. Тя би искала първото подобно решение да е толкова незначително като решението на момчето да стане по-рано за да си приготви само закуската – за да не гладува или да харчи от собствените си пари. Ако момчето не започне с такова решение, твърде вероятно е първото самостоятелно решение да се окаже да натисне педала на газта, да премине на червен светофар и да умре. Ако не даваме на момчетата възможност да се упражняват да вземат решения, първото самостоятелно взето решение ще се окаже опасно, ако не и смъртоносно: “Да изпия ли тази бутилка с уиски? Да взема ли наркотика, който ми предлагат на партито? Да се кача ли в тази открадната кола? Да се опитам ли да натисна педала на газта и да се изплъзна от ченгетата?”

Така че Силия Лашли сериозно съветва майките да дадат възможност на синовете си да започнат да се учат да бъдат самостоятелни. Не е нужно да им приготвят закуската за да им докажат, че са добри майки.

*

За известно време момчето трябва да се отдръпне от майка си, пък и изобщо от жените – докато започне да разбира промените, които се случват в тялото му и въобще в живота му.

 

За самотните майки

Момчето има нужда да знае кой е баща му и какъв е (или какъв е бил, ако е починал).

*

Момчето иска да знае фактите. То си задава въпроси: Как съм се появил? Родителите ми обичали ли са се? Кой всъщност е моят баща? Дали означавам нещо за него? Дали сега му приличам? Дали ще бъда като него в бъдеще? Искам ли да бъда като него?

*

Има майки, които имат основателни притеснения, че ако позволят на сина си да се вижда с баща си, детето им може да не е в безопасност. Добре е, обаче, майките да си дадат честна равносметка: дали страхът за безопасността всъщност не е маска, зад която се крият истинските причини за нежеланието да позволят на сина и бащата да се срещат.

*

Майките трябва да разберат, че отношенията между синовете и бащите са нещо съвсем отделно и различно от отношенията между майките и бащите. Проблемите на майките с бащите на синовете не са проблеми на синовете.

*

На момчетата трябва да бъде позволено сами да формират своите мнения за бащите си. Майките трябва да се доверят на този процес.

*

Момчетата ще продължат да търсят истината за бащите си докато се уверят, че това е истината, а не версията на майките им за истината. След което ще се успокоят и ще се върнат към игрите.

*

Момчетата се нуждаят само от факти, голите факти. Лашли смята, че за майките не е лесно да ги дадат, но също така смята, че не е нужно майките да правят ситуацията по-трудна отколкото би могла да бъде – най-често за да постигнат своите собствени цели, което води до сериозни последствия за синовете им.

*

Докато момчето не открие истината, то не може да продължи нататък.

*

След като научи фактите, момчето ще си направи собствени заключения. Понякога те съвпадат с тези на майките, а понякога не. Но това е пътят на момчетата, а не на техните майки. И момчетата опознават бащите си в ролята на техни синове, докато майките опознават бащите в ролята на партньори. Все пак жените не трябва да забравят, че става въпрос не за техните собствени пътища и израстване, а за тези на синовете им.

*

Момчето се нуждае фактите – колкото се може в по-чист вид, без чужди оценки. Важно е да ги научи тогава, когато започне да пита за тях. То няма да потърси информация преди да е готово да се справи с всички възможни отговори, които всъщност донякъде знае на някакво ниво. Когато момчето получи отговор на един въпрос, майка му може да има желание да продължи да говори, възползвайки се от момента. Момчето, обаче, може да се оттегли. То се нуждае от време и трябва да бъде оставено да осмисля със своята собствена скорост; то трябва да диктува протичането на този процес.

*

Момчетата, които растат без бащи, най-често растат в домакинства, в които има само жени, а в училище повечето учители са жени. В средата им почти не се срещат мъже. Силия Лашли смята, че майките им трябва да направят всичко възможно да им осигурят контакти с добри мъже, които могат да служат за пример, а също така да насърчават момчетата да стават все по-добри в това, което ги интересува.

Лашли съветва майките да седнат и да запишат на лист хартия имената на всички мъже, с които синът им се среща – редовно или рядко. Често се оказва, че живота на момчетата има повече мъже отколкото майките си дават сметка – ето защо е добре да ги запишат, за да знаят с какво реално разполагат. След това е нужно да обмислят кои от тези мъже биха подпомогнали по положителен начин израстването на момчетата и да се потрудят да укрепят връзките на момчетата с тях. Важно е и името на бащата на момчето да бъде включено в този списък.

 

Мъжка работа – да позволим на мъжете да я свършат

Силия Лашли прави уговорката, че е феминистка преди да започне да говори за нещата, които следват в този пасаж. Започва със съвременните западни тенденции жените не само да казват на мъжете си какво да правят, но и КАК. Тя смята, че мъжете в днешно време са силно подценени, че гласовете им не се чуват ясно, че е станало приемливо да бъдат подигравани. Тя е загрижена за начина, по който са възприемани мъжете и за нарастващото социално дислоциране на мъжете. Има неща, които е неприемливо да бъдат говорени от мъже, но е приемливо да бъдат говорени от жени. Широко е разпространено схващането, че мъжете трябва да спрат да се правят на важни, че не бива да се чувстват засегнати от каквито и да е обиди, че трябва да проявяват повече чувство за хумор, когато шегите са за тяхна сметка, че са отговорни за това, което други мъже са вършили в миналото. Мненията на жените се възприемат като правилни до доказване на противното, а на мъжете като неправилни до доказване на противното. Лашли отбелязва, че сме позволили на момичетата да бъдат каквито искат и е време да позволим същото на момчетата.

Лашли настоява, че трябва да позволим на момчетата и мъжете да бъдат себе си, а не това, което ние смятаме, че трябва да бъдат. Тогава можем да открием специфичната красота и сила на мъжете. Това, което повечето мъже искат да направят е да предложат нещо смислено и ценно на жените в техния живот.

*

Мъжете споделят, че някои от въпросите, които задават жените им ги карат да се чувстват застрашени. Те го усещат с цялото си тяло. Чувстват, че цялата им връзка е застрашена. Имат нужда да се отдръпнат и да си дадат сметка, че просто им задават въпрос. Един от тези въпроси е “Как се чувстваш?”. Не че мъжете не биха искали да отговорят, но се страхуват, че ще последват много други въпроси и има опасност на някой от тях да дадат грешен отговор.

*

В същото време това, на което момчетата подсъзнателно се надяват е бащите им да пристъпят напред и да изместят майките им; те не очакват бащите им да бъдат Супермен, а това което са – техните бащи.

*

Когато Силия Лашли пита момчетата какво биха променили у бащите си, те най-често отговарят: “Да възвърнат чувството си за хумор.”

*

Много от момчетата се оплакват от това, че нямат истинска връзка с бащите си. Някои се оплакват, че рядко се виждат с тях, а други, че никога не се виждат с тях.

*

Според Лашли бащите трябва да са тези, които да придружават момчетата по пътя към мъжествеността. За да се качат на този “мост” не е нужно бащите да усвоят нови умения, а просто да присъстват в живота на синовете си.

*

Бащите трябва да знаят, че без значение как се държат или изглеждат отстрани синовете им, те слушат внимателно всяка дума на бащите си. Те наблюдават бащите си за да научат как трябва да се държи истинският мъж и отчаяно искат бащите им наистина да ги забелязват и да знаят повече за тях – каква музика слушат, каква храна обичат, кои са най-добрите им приятели, от какво се страхуват и за какво мечтаят. Момчетата са наясно, че майките им по един или друг начин знаят всички тези неща, но те копнеят бащите им също да знаят.

Няма значение какво ще правят заедно с бащите си. Всичко което искат момчетата е време: може да е дори само пет минути на ден. Те искат с нещо да впечатлят бащите си. Те са готови да влязат в огъня за тях и искат пълното внимание на бащите си, когато разговарят с тях.

Понякога синовете и бащите се интересуват от различни неща. Момчетата, обаче, имат нужда бащите да влязат в техния свят, дори и ако не им е интересно. Бащите понякога се учудват защо синовете им се интересуват от едно вместо от друго. Важно е да бъдат търпеливи и да преминат теста, на който ги подлагат синовете им за да проверят дали наистина ги е достатъчно грижа за тях, че да се съгласят да влязат в световете на синовете си. Момчетата търсят своята идентичност и искат бащите им да ги приемат такива, каквито са. Важно е бащите да организират живота си така, че в него редовно да има място за синовете им – макар и за кратко време.

*

Важно е бащите да запомнят, че не бива да “четат лекции” на синовете си, да ги поучават. Но те трябва да са готови да отговарят честно на всякакви въпроси. Ако бащата има нужда от повече време за да обмисли отговора си, най-добре е да го каже на сина си – той ще го разбере, защото отлично знае какво е да се нуждаеш от време за мислене. Другото важно нещо е бащите да държат на думата си.

*

Ролята на бащата е да покаже на момчето какво е да бъдеш мъж, а също така да му помогне да изгради връзки с други мъже. Има въпроси, по които едно момче не може да разговаря с баща си (особено ако е в сексуална връзка с майка му).

*

Ето наръчника за бащи, съставен от едно момче: 1) Покажете ни, че се интересувате от нещата, които вършим. 2) Задавайте въпроси. 3) Имайте ни доверие.

*

Повечето момчета, които имат втори бащи, говорят за това като за негативен аспект на живота си. Трудно е да бъдеш втори баща на подрастващо момче. Дори и ако сте в живота му от дълго време, когато започне своя път към възмъжаването, то ще започне да ви наблюдава много внимателно, ще се ядосва заради това, че го контролирате по начина, по който трябва да бъде контролирано, ще ви сравнява с родния си баща и неизменно ще счита, че той е по-добрият от двама ви. Лашли съветва тези бащи да отворят в живота на момчето място за родните им бащи – емоционално и ако е възможно и физически.

*

Понякога вторият баща познава родния, и в такъв случай ако говори за него обективно (което обикновено е трудно за майката), може да се окаже доста силен стабилизиращ фактор за момчето.

*

Ако вторият баща е отскоро във връзка с майката, трябва да бъде изключително внимателен. Такава ситуация може да бъде силно емоционално наситена. В никакъв случай не бива да допуска, че момчето следва да го уважава повече отколкото уважава който и да е друг възрастен. Ще има предизвикателства. В някои случаи момчето може да реши, че новият партньор на майка му е узурпирал неговата собствена роля на мъжа в семейството. Важно е вторият баща да даде на момчето колкото се може повече пространство и в никакъв случай да не се опитва да играе ролята на баща. Ако заслужи уважението на момчето, ще го получи, но е нужно време.

 

Какво е нужно за да стане момчето добър мъж

Силия Лашли разговаря с хиляди момчета и с много мъже за да стигне до някакво определение за добър мъж. Трите качества, които те най-често споменават са: доверие, лоялност и чувство за хумор.

*

Мъжете ще свършат това, което е нужно да се свърши. Ще се справят с много сериозни и трудни ситуации, но ако могат да внесат хумор в ситуацията докато работят за да постигнат желания резултат, ще се постараят да го направят.

*

Едно от нещата, което е типично за мъжете, но не и за жените, е нуждата / желанието да принадлежат към нещо по-голямо от себе си, да се възприемат като част от едно цяло.

На въпроса кога са почувствали, че са станали мъже, много мъже отговарят: “След смъртта на баща ми.” Мъжете се чувстват свързани с миналото чрез бащите си и с бъдещето чрез децата си; мястото им в света се определя от линията, която свързва тези три позиции. Когато бащата на един мъж умре, мястото на мъжа по тази линия се измества и в своите очи той най-после се превръща в мъж, дори и ако от известно време е бил такъв в очите на другите.  

*

Силия Лашли вече не вярва в споделяното в обществото мнение, че високите нива на самоубийства, ефективни присъди, пътни инциденти се дължи на липсата на изявени в обществото мъжки ролеви модели. Момчетата правят разграничение между мъжете, на които се възхищават и мъжете, които искат да бъдат. Те казват, че трябва да познават някого лично за да могат да кажат дали е добър човек или не.

Момчетата говорят основно за три групи ролеви модели: мъжете, които имат това, което момчетата може да пожелаят по-късно в живота си (власт, богатство и пр.); мъжете, които са постигнали високо майсторство в област, която е от специален интерес за тях; мъже, каквито всъщност биха искали да бъдат.

За Силия Лашли най-важната група е третата и тя я нарича групата на “героите”. В тази група попадат техните дядовци, чичовци, по-големи братя, приятелите на по-големите братя, учители, треньори и в по-редки случаи, техните бащи. Точно сред тази група, а не сред публичните личности трябва да търсим потенциалните положителни ролеви модели. Лашли смята, че истинското решение на проблема със самоубийствата, престъпността и пътните инциденти е в засилването на връзките на момчетата с хора от тази група, както и в подпомагането на бащите за да могат да бъдат герои и да имат положително влияние в живота на синовете си.

Решението е и в това да вкараме историите на обикновените мъже в културната тъкан на обществото. Лашли смята, че е необходимо много мъже да навлязат в преподавателската професия – не само на училищно ниво.

*

Лашли говори за “ритуала на преминаване” (понятие, което е обяснено в началото на този материал). Какво се прави и какво би могло да се направи за да могат момчетата да осъзнаят, че тръгват по пътя към възмъжаването?

В мъжките училища те редовно получават положителни послания за мъжествеността, постоянно са в досег със свидетелства за положени усилия и за постигнати успехи от страна на момчета и мъже – снимки по стените, витрини с отличия и награди.

Силия Лашли, обаче, смята, че всички училища могат да създадат за момчетата положителни ритуали на преминаване. Един от най-естествените начини е да се обърне внимание на начина, по който момчетата биват посрещани в гимназията. Момчетата трябва да получат ясно послание, че постъпвайки в гимназията, те тръгват по пътя към възмъжаването. В училищата с двустепенно средно образование има преломен момент – момчетата могат да решат да останат за следващата (незадължителна) степен. Този момент също може да бъде използван.

*

Работещите в училищата посочват три важни нужди на момчетата: емоционална грамотност, емоционална устойчивост и емоционална увереност.

Какво представлява емоционалната увереност? Директорите, участващи в проекта с Лашли формулират тази дефиниция: способността да задаваш и да отговаряш на задълбочени въпроси, да мислиш за света около себе си и своята роля в него, умението да описваш с думи как възприемаш този свят. Фокусирането върху емоционалната увереност вместо върху емоционалната грамотност не само дава повече възможности, когато търсиш правилната дума, с която да обясниш някое чувство, но също и свободата да решиш дали е нужно да се говори и ако е нужно какво е нужно да се каже.

*

При първите си разговори с момчетата по време на изследването, Силия Лашли е впечатлена от липсата на задоволителен речник: не че момчетата нямат какво да кажат, но не им достигат думи, с които да го изразят. Паузите, повтарянето на изтъркани думи, свиването на рамене, отговорите, състоящи се от една дума – всички тези неща показват, че се затрудняват да намерят думи.

Ако попитате момче в юношеска възраст как е минал денят му, най-вероятно ще ви отговори с “Добре.” Ако въпросът е зададен от майка му или от друга жена, тя ще чака пояснения и ако не чуе такива, ще започне да задава въпроси докато получи толкова информация колкото счита за достатъчна. Често жените задават последващи въпроси и се взират в лицето на момчето, с което си осигуряват колкото се може по-малко допълнителна информация. Нужно е да помогнем на момчетата да разширят речника си не за да отговарят задоволително на въпросите на майките си (вече обяснихме защо не е нужно да отговарят на тези въпроси), а за да имат подръка нужния запас от думи, когато им е необходимо.

*

Силия Лашли смята, че има две причини майките да не се задоволяват с отговори като “Добре.” Първата причина е паниката. Те вярват, че ще ако получат повече информация, ще се успокоят. Втората е това, че се свикнали с потока на речта – винаги ще предпочитат да чуят поне 10 думи вместо една.

От разговорите си с майки тя научава, че те чувстват, че ако поддържат разговор със синовете си, всичко ще бъде наред. Това, че момчетата не отговарят с желание не променя нещата, а кара майките да продължават все по-усърдно да задават въпроси.

*

В разговорите с Лашли, обаче, бащите и директорите казват, че когато момчетата кажат “Добре.”, това означава, че просто не искат или нямат нужда да говорят повече, че има такива моменти и че те са присъщи не само за момчетата, но и за мъжете. Бащите споделят, че има много случаи, в които за тях такъв отговор е достатъчен, докато за съпругите им не е и те изобщо не могат да разберат защо.

*

Докато работи в затвор, Лашли многократно наблюдава ситуации, в които мъже са обзети от чувства (най-често гняв) и не могат да намерят думи, с които да ги изразят. Те свиват рамене и отминават, а ако са твърде ядосани, използват юмруците си. По-късно тя наблюдава подобни неща в класните стаи на мъжките училища. Тя си задава въпроса колко млади мъже слагат край на живота си понеже не могат да намерят думи да изразят това, което искат пред важните хора в живота си.

За да развият емоционална увереност и да се справят с живота си, момчетата се нуждаят от достатъчно богат запас от думи.